Гледай видеото
Оригинален текст
Колко болка донесе в сърцето ми?
Тази болка се стича по лицето ми.
Всяка сълза е мисъл за теб
И превръща огън в лед,
А сега не мога отново да съм цял,
Защото прекалено много съм ти дал.
Знаеш ли колко много ме боли,
Питаш ли как се чувствам, кажи?
Мисли сега се блъскат в главата ми,
Плаче като дете за тебе душата ми.
Болката бавно се превръща в омраза
И убива спомени като зараза.
Буря в душата и прах в тъмнината,
Губи се всичко и потъва в мъглата.
Път да намеря отново не мога.
Как не разбра, че те обичам, за Бога?
ПРИПЕВ:
Знам, сгреших и сега съжалявам.
Мойто тяло търси твоите ръце.
Знам, сгреших и сега съжалявам.
Искам пак да видя твойто лице.
Пълна е стаята с дим от цигара,
Която с мъка в ръката догаря
И знам, че напред е тъй необятно,
И няма как да се върна обратно.
Дадох ти много – остави ми малко.
Как да ти кажа: „Чувствам се жалко”?
Сълзите горещи ми галят лицето.
Как да стопя ледът в сърцето?
Така е студено, а тебе те няма.
Искам да спре тази болка голяма!
Защо ли те виждам още до мен?
Моите чувства са още в плен
И ето, че тръгвам отново на някъде.
Където погледна, ти си навсякъде!
Мисля, че просто такъв е живота,
Живота е песен и за него съм нота.
ПРИПЕВ:
Знам, сгреших и сега съжалявам.
Мойто тяло търси твоите ръце.
Знам, сгреших и сега съжалявам.
Искам пак да видя твойто лице.
