Оригинален текст
Днес решавам просто да напрвя нещо, ей така.
Гола тръгвам, лягам по асфалта, просто ей така.
Две жени ме гледат: "
Ах, ах нима не те е страх?
Ставаш, хей, момиче май съвсем за смях."
Гола по асфалта вървя си,
бъркам си уж нещо търся - просто детски навик още в мен живее.
Гола по асфалта аз сядам, знам че няма мода такава - просто детски навик още в мен живее.
Тъй ще бъде някак по-различно в този град голям.
Гола тръгвам, чувам разни гласове от тук, от там:
"Гледай ти, каква шега.
Хей, момиче, не така - знай, че туй асфалт е, а не е река."
Гола по асфалта
лежа си, бъркам си
сякаш нещо търся -
просто детски навик още в мен живее.
Гола по асфалта аз лягам, знам че няма мода такава -
просто детски навик още в мен живее.
Гола по асфалта лежа си, бъркам си и нищо не търся
- просто детски навик още в мен живее...