Оригинален текст
Въздухът е чер като отрова,
мътен е и страшно ме души.
Вятърът – артист и стар, и ловък –
хвърля се от кестена плешив.
Бих желала в този миг да стъпвам
в пясък побелял от доброта,
длани от морето да отдръпвам,
длани, побелели от солта.
Искам като прах да побелея,
бяла като брезова кора,
в сенките добри да се прелея
и да бъда като тях добра.
Щом на белотата ми посегнат
нощи като прилепно ято,
да не позволя да ме досегнат
и ме изгорят като листо.
16 ноември 1975 г.
Албум: Аз и морето (1980)
текст: Петя Дубарова