Гледай видеото
Оригинален текст
И когато нощта ма обгърне
и зъбите ми тракат от студ
и на клона съм сам,
някой дебне ма знам
и крои да ма смъкне от там.
На нощта в дълбокото гърло
съм преседнал, треперещ от страх,
в небето съм вперил две огромни сълзи:
Идвай слънце, недей са бави!
Иде слънцето пак,
гони всичко тъмно
и най-лошото мрак
бяга щом се съмне.
Иде слънцето пак
и над нашта джунгла
бъде светло...
иде слънцето пак!
Иде слънцето пак,
иде стопли всеки,
уж далече е то,
а пък толкоз свети!
И ако твое сърце от студа се свило,
отвори го - иде слънцето пак!