Оригинален текст
Няма да се върнеш никога при мене и да ме прегърнеш в нощите студени,
две големи свещи аз запалвам в мрака и сълзи горещи роня, и те чакам.
В телефона впервам аз двете си очи, но светът край мен заспа и мълчи, мълчи,
сякаш в този късен час някой ме прокле, като свещ да се топя от любов към теб.
Припев:(x2)
Колко много мечти в мен погуби мрака,
колко много сълзи аз за теб изплаках.
Пак сърцето шепти, ти не ме оставяй,
ще умра от студ сама на тая зла земя.
Може би с друга ти си в този час, може би това е тя, твоята съпруга,
пак ще викам в мрака аз само твоето име, пак ще те очаквам аз цял живот любими.
В телефона впервам аз двете си очи, но светът край мен заспа и мълчи, мълчи,
сякаш в този късен час някой ме прокле, като свещ да се топя от любов към теб.
Припев:(x2)
Ще умра от студ сама на тая зла земя.