Гледай видеото
Оригинален текст
Димо из Хасково вървеше, конче за грива държеше,
че му е конче игриво, игриво конче, плахливо.
От дом му пътя идеше, Дилбер ми Златка хубава,
с бели менци на рамо, с червен трендафил на страна.
Весела песен пееше, бели си поли мяташе,
с жълти си чехли потропа, бели си менци разхлопа.
Нали е конче игриво, игриво конче, плахливо,
алена грива завъртя, право са конче изправи.
И си на Димо думаше: "Димо ле, верен сайбийо,
Златка за булка да вземеш, Златка да ми е стопанка."
Искам, мамо, да ида на село, насред мегдана,
голям се събор събира, кръшно се хоро извива.(x2)
Моми и момци играят, играят и се веселят,
сал моето любе го няма, хубава стройна Ирина.(x2)
Дали е болна легнала, или я майка не пуща?
Или я майка не пуща хорото да си поведе?(x2)
