Гледай видеото
Оригинален текст
Бяла Яна на чардак си седеше,
златни пари на гердан си нижеше.
Хем си ниже Яна, хем си припява,
пътя гледа мома и се надява.
Че мерака като огън изгаря,
а сърцето трепка да полудява.
Любовта е моме севда голяма,
на душата моме мира не дава.
Всеки ден по пътя Георги минава,
с медна свирка свири, стадо си кара.
И с момата, а бре лудо задява,
моминото сърце пак да стопява.
Че мерака като огън изгаря,
а сърцето трепка да полудява.
Любовта е моме севда голяма,
на душата моме мира не дава.
Тя го люби ала как да му каже,
тоз мерак на Георги как да покаже?
Спря се Георги и на мома продума,
мъри Яне, мъри ти бяло Яне.
Хайде бяло Яне да ми пристанеш
и на мене моме булка да станеш.
Сутрин с росна китка да ме изпращаш
и на порти вечер да ме посрещаш.
Мъри моме хубава, мъри моме гиздава,(x2)
не гледай в земята, най гледай мене в очите.(x2)
На сърце си ми легнала, на душа прилегнала,(x2)
ти ма моме изгори, изгори и в тама попари.(x2)
Ще та грабна моме ле, в нашето село заведа,(x2)
на стара майка отмяна, на мене булка засмяна.(x2)
