Гледай видеото
Оригинален текст
Понякога оставаме, докато напълно не се разрушим.
И понякога бягаме, макар и сърцето ни да е пълно с любов.
Седя в 2 през нощта пак и мисля си за теб,
ръце пълни със спомени от които пак боли.
И знам времето лекува, но дали ще имам смелостта,
да обърна гръб на всичко и така да продължа.
Всички пътища към теб отдавна скрити са в мъгла,
свикнах вече с чужди хора пак да съм сама.
Аз мълча, но всяка дума е изказана в сълза, о да!
Припев:
А ти в съня ми дойде и дните ми взе,
любов пожелах си - дойде ми х2.
Дано си добре, не страдаш поне,
света преобърна да стигнеш до мен.
Сутрин ставам с мислите обходили нощта,
седя заровена в спомени и разпилени дни.
В моят свят любовта е призрак и тук всеки цвят е блед
когато губя пак печеля, но този път съм с белези.
Всички пътища към теб отдавна скрити са в мъгла,
свикнах вече с чужди хора пак да съм сама.
Аз мълча, но всяка дума е изказана в сълза, о да!
Припев:
А ти в съня ми дойде и дните ми взе,
любов пожелах си - дойде ми х2.
Дано си добре, не страдаш поне,
света преобърна да стигнеш до мен.
А имаше смелост, но избяга далеч, да забравиш за мен.
И може би страдаш, но любов без лъжи заслужавам нали.
Припев:
А ти в съня ми дойде и дните ми взе,
любов пожелах си - дойде ми х2.
Дано си добре, не страдаш поне,
света преобърна да стигнеш до мен.