Оригинален текст
Не се ядосвай, бейби. Аха-аха. Така е редно, бейби. Аха-аха.
Ще свикнеш бързо, бейби. Аха-аха. 2, 3, 5 в живота има ред!
Животът не е розов, животът не е лек.
И вижте ме от малък не приличам на човек!
Майка ми е в криза и още от зори,
в стаята ми влиза и започва да крещи.
Припев:
Ставай бързо, виж! До кога ще спиш?!
Навън е ден, навън е ден! Как не те е срам?
Вече си голям, а чакаш всичко на готово да ти дам.
До кога така, стига номера! Не мога винаги след тебе да вървя!
Омръзна ми, човече. Хей-хей, писна ми това!
Не се ядосвай, бейби. Аха-аха. Така е редно, бейби. Аха-аха.
Ще свикнеш бързо, бейби. Аха-аха. 2, 3, 5 в живота има ред!
Опитвам се да бъда, усмихнат и вежлив,
но явно, че живота не е никак справедлив.
Съседа ми се вози в хубава кола,
а аз, като глупак отново ходя си пеша!
Припев:
Писна ми това, няма да търпя.
Живота свой трябва аз да променя.
Не не брой до 5 искам своя ред.
Различен е, отличен е!
Вече ще крещя искам свобода,
Не мога винаги в окови да вървя.
Разбираш ли, човече. Хей, хей дай ми свобода!
Не се ядосвай, бейби. Аха-аха. Така е редно, бейби. Аха-аха.
Ще свикнеш бързо, бейби. Аха-аха. 2, 3, 5 в живота има ред!
Писна ми това, няма да търпя.
Живота свой трябва аз да променя.
Не не брой до 5 искам своя ред.
Различен е, отличен е!
Вече ще крещя искам свобода,
Не мога винаги в окови да вървя. Омръзна ми, човече. Омръзна ми, човече. Омръзна ми, човече. Хей-хей, писна ми това!