Гледай видеото
Оригинален текст
Църно му било пишано на Александро Турунджов,
шеснайсе годин войвода, на седумнайсе го фатия.
Ми го хвърлие в зандани, во тие тесни долапе,
со тешки пранги на нозе, чифт дребен синджир на раце.
Чифт дребен синджир на раце, ем дебел синджир на гуша.
Телеграм дойде од Стамбола за Александро Турунджов,
да си я види невестата, ем своите дребни дечина.
Го излага Александро, му я кажа бесилката,
еве ти я невестата, ем твоите дребни дечина.(x2)
Кажи бре, кажи Александро, що лошо ти си направил?
Що лошо ти си направил, во ти шеснайсе години?
Нищо лошо не сум сторил, ам ки те виги отвори,
ам ки те виги отвори, децата ми ги прекръсти.(x2)
На бесилка го отнесоа, в Битола на пазар,
не плачи майко, не жалай, да са ми живи децата.
Децата, още братята, да ми изтепват душа ми,
цела се Битола разплака за Александро Турунджов.