Гледай видеото
Оригинален текст
Зора зори, слънце гали бели, снежни върхове,
мома стои на чардак с росно цвете в ръце.
Кажи, кажи мили Боже що да сторам за късмет?
Що си немам първо либе, първо либе обична.
Отговаря самодива на моминските сълзи:
"Кога майка те носила? Боса трева газила.
Кога майка те родила? В църна роба увила.
Кога майка те носила? Църна коня яздила,
кога майка те родила? С люти клетви молила."
Зора зори, ден изгрява в моминските очи.