Гледай видеото
Оригинален текст
Тежко ранен край това ми село Баница,
Гоце Делчев сбор сборува,
на верна си дружина
от триста юнака.
“Дайте ми криля, я да си метнам
и в наши страни да си прелетнам,
на наши места , я да си идам...
Да видам Охрид, Струга да видам.
Тамо зората грейт душата и
слънце светло зайдвит в гората...
Поле погледнеш или планина ...
сегде Божева е хубавина …
Тамо по сърце кавал да свирам
Сънце да зайдвит ... я да умирам!”
Бог да ги прости комитите,
комитите, още войводите.
Що си я младост живот дадея
во илядо деветстотин третата
за свободата на Македония!
Стрещея бомби, борба се почна
От гемиджиите в града Солуна,
Орцето пръв се провикна:
“Нека да чуе Европата,
как се умира за Свобода!”
Не плачи майко, мене не жали,
че аз загинвам на двайсет години.
Други по мене нека да живеят,
други по мене песни да пеят
и моми майко да любят.