Оригинален текст
Вървя, срещам безброй лица,
мълча и се усмихвам на дъжда.
Редя, мисли порой редя,
стъкла, в тях ми намига цял града...
Спомен бял сяда,
на пръсти в моята душа се скрива
и ме пита плах къде си сега.
И небето синьо ме пита
защо се скитам мълчаливо
и защо не те държа за ръка...
Припев:
Нищо, че от мен далеч си,
в моето сърце изгрява,
сякаш лъч от сън бленуван
твоят образ разпознавам.
Нищо, че от мен далеч си,
аз отново те жадувам,
слънчева жена...
Вървя, срещам безброй лица,
мълча - шепне ми топла вечерта.
Редя, мисли порой редя,
звезда - пада, оставя диря тя...
Спомен бял сяда,
на пръсти в моята душа се скрива
и ме пита плах къде си сега.
И небето синьо ме пита
защо се скитам мълчаливо
и защо не те държа за ръка...
Припев:
Нищо, че от мен далеч си,
в моето сърце изгрява,
сякаш лъч от сън бленуван
твоят образ разпознавам.
Нищо, че от мен далеч си,
аз отново те жадувам,
слънчева жена...