Гледай видеото
Оригинален текст
Слиза септември
като сянка, без звук,
литват бавни ята
в дълъг път на юг.
Тръгва тихо след тях
мойто лято сега
и предишния смях
е тъга...
Сякаш синия ден
посивява за миг
и гори странно в мен
остър вик.
Мое лято, спри, почакай -
още миг поне да живея в твойта власт.
Глътка нежност и шепа обич,
щедро слънце, друго от теб не искам аз.
Сякаш синия ден
посивява за миг
и гори странно в мен
жаден зов.
Мое лято, спри, почакай -
още миг поне да живея в твойта власт.
Глътка нежност и шепа обич,
щедро слънце, друго от теб не искам аз.
Спри, почакай...
Мое лято, (поне само миг)
спри, почакай (поне само миг)
още миг поне да живея в твойта власт.
Мое лято, (да живея в твойта власт)
мое лято (друго днес не искам аз)
още само миг, (да живея в твойта власт)
миг поне (друго днес не искам аз)
О-у-о
(Мое лято) само миг поне,
(спри, почакай) мое лято,
(спри, почакай) спри, почакай
(Мое лято) мое лято,
(спри, почакай) лято,
(мое лято) лято,
(спри, почакай)
(мое лято).