Оригинален текст
В сърцето ми като змия
На кълбо е свита есента.
След лятото…, след любовта…
Чака те всяка нощ в мрака син,
Мой странник мил,
Една врата със любов!
И без да чукаш, без ключ дори
Мини през нея и открий
Тук своя рай, жадуван рай – в мене!
Обич скрита в здрача крещи сега…
Като в сън теб видях...
Знам добре – без любов,
С прекършени от студ криле,
Ранената птица със вик как страшно пада...!
Но ти дойде.
Тук си… и не насън!
А до днес звездите спяха в кръв,
Но отсега вярвам, вярвам аз в тебе...!
О, да! Аз вярвам…
Вярвам в теб, докрай във тебе!
Не зная при тебе как е,
Но за мен, знай, любовта е важна
И от любов плача!
Аз от радост плача...!
От любов! Да, от любов!
От мисълта, че съм с теб!
Да, със теб...
И знам щастлива по път за двама,
Тъй както във пошла и тягостна драма
Ще се преборим с подлостта и мрака!
Без лъжи...!
Знам и не знам кой си ти...
Луната и днес ме пази.
Като сянка тя бди над мен.
Но във тебе имам вяра
И от радост плача, и от любов,
Да, от любов...
Време! Спри, време, ти!
Спри, миг красив!
Един живот с тебе, живот щастлив!
Една любов - не насън!
Да...