Оригинален текст
Навярно превърнах се в пленница,
не мисля че мога да живея така.
Навярно забравила себе си,
свикнах да гледам през двойни стъкла.
А ти отиваше някъде забравил за мен,
не знаейки как ми помагаш да мразя всеки нов ден. (х2)
Припев:
А отвън ме чака света само мен,отново мен.
Няма нищо по хубаво от това да му кажа добър ден.
Аз усещам ще се сбъдне моята мечета,
но не с теб, не тук и сега.
Каквото ще бъди да бъде,каквото било е било.
За нас играта свърши, но от мен запомни едно,
"Че никоя птица в клетка не можеш да държиш, (х2)
защото макар зад решетки сърцето й лети".
Припев: