Гледай видеото
Оригинален текст
Покрай Струма пролет да мирише, на чардаци майка писмо пише,
претрепва солзи и мастило, врати ми се чедо мое мило.
Три години откак ти замина, гурбетчия в пустата чужбина,
ден пенджери майка не затвори, всяка нощ сънува те в двори.
Припев:
Кажи судбо що ти погрешихме, що ли судбо теб те разбудихме,
тая судбо рода разделена и е судбо къща небелена.
Кажи судбо що ти погрешихме, що ли судбо теб те разбудихме,
кажи ми ти що да направиме, та пред тебе да се издължиме.
Още е мастило майко мокро, ей, на порти тежки некой тропна,
дойди майко, порти отвори ми, с младата невеста посрещни ни.
Точи татко вино и ракия, свърши тая пуста орисия,
по дворове чак до край на света, младата невеста ке ми шета.
Припев:(x2)