Гледай видеото
Оригинален текст
Сутрин китката й от главата лудо, младо искаш да крадеш
вечер мене чакаш край чешмата и с любовни думи ме зовеш.
Тя ухае на узряло жито, в нейните очи небе блести,
в черните коси ти тайно сплиташ моя сън и моите мечти.
Припев:(х2)
Който е любил повече моми, ум е изгубил и сърце горил,
да се ожени ако се реши, все ще си мисли че е пак сгрешил.
Хей, юначе, с мене се задява, избери си ти от нас една,
на два стола разбери, не сядай, да не стане някоя беля.
Как да реша, станали и двете, руйно вино огряно кипи,
бялото го пият боговете, а от тъмното кръвта пламти.
Припев:(х4)
