Гледай видеото
Оригинален текст
Тази нощ сякаш няма край
и чувам глас далечен.
Ще търсиш дълго ти
в себе си една надежда
и всичко трябва да простиш,
гнева ти пак да стане нежност.
Гледай така на света,
нашепва ми нощта,
мълчи градът в своя сън,
разсипва нейде звън.
Последния трамвай
накъде лети?
Натам където вярваш ти,
че някой друг не спи
и теб очаква
отново.
Това е този нощен глас,
в който пак се вслушваш.
Ще търсиш дълго ти
в себе си една надежда,
но всичко трябва да простиш,
гнева ти пак да стане нежност.
Гледай така на света,
нашепва ми нощта,
мълчи градът в своя сън,
разсипва нейде звън.
Последния трамвай
накъде лети?
Натам където вярваш ти,
че някой друг не спи
и теб очаква
отново.
Ще търсиш дълго ти
в себе си една надежда
и всичко трябва да простиш,
гнева ти пак да стане нежност.
Ще търсиш дълго ти
в себе си една надежда
и всичко трябва да простиш,
гнева ти пак да стане нежност.
Гледай така на света
нашепва ми нощта.
Ще търсиш дълго ти
в себе си една надежда
и всичко трябва да простиш,
гнева ти пак да стане нежност.
Ще търсиш дълго ти
в себе си една надежда
и всичко трябва да простиш,
гнева ти пак да стане нежност.