Гледай видеото
Оригинален текст
Тръгва от кея
лодка със сини платна,
носи я бяла вълна
няма на нея
място за мене,
уви...
Нека върви,
нека люлее,
Други луди глави.
Лодки, в които не съм
ни денем, ни на сън,
вечно ще скитат.
Защо цял живот съм отвън?
вечно се питам.
Бърза към кея
в южна и нежна страна,
лодка със сини платна.
Как ще живея?
Как да забравя сега,
че от брега
от мене до нея
е море от тъга?
Лодки, в които не съм
ни денем, ни на сън,
вечно ще скитат.
Защо цял живот съм отвън?
вечно се питам.