Оригинален текст
Kаква се сватба задала,
голяма сватба,
болярска булката била,
хубава, ала от много далеко.
Тръгнали булка да взимат,
от тая равна добруджа,
стигнали село голямо,
момини равни дворове.
Булката пее и плаче,
за нейни мили роднини,
ала е време за нея,
за любе да се оглави.
За любе да се оглави,
от тая китна тракия,
да мине време година,
на рожба да се порадват.