Гледай видеото
Оригинален текст
Прошета се мома низ нова градина -
китка да си свие, китка да мирише.
Ми я оплакала една люта змия -
хем я оплакала, хем я завивала. (х2)
Викнала е мома, викнала да плаче.
-Ой, дете, викнете мойта стара майка.
Рака да си спущи, змия да извади,
змия да извади, мен да путориса. (х2)
Кога е дойдела нейна стара майка -
рака да си спущи, змия да извади.
-Не можам, керко, рака да си спущам,
без тебе можам, без рака не можам! (х2)
-Ой, дете, викнете мойто първо либе,
кога е дойдело нейно първо либе -
рака си спущило, змия извадило.
-Без рака можам, без тебе не можам! (х2)