Гледай видеото
Оригинален текст
Залеза смирен, свят непромен-
предвещава той за всички хубав, слънчев ден.
За България-дух непобеден-
нямат брегове мечтите,те са вътре в мен.
Припев:
А в моето сърце древни брегове вечно ми напомнят за България
и душата ми небе с хиляди криле-иде нова пролет...за България!
Моята земя, щедрите поля-
спомени за тежко злато люшкат се пред мен.
Нося Тракия, Македония,
нося Мизия и Странджа в моят свят свещен.
