Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Валентин Велчев

Валентин Велчев

Музикантът

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

I forgot how to be myself Read now

Оригинален текст

А пееше, как пееше душата,
докосната насън от любовта...
Прегръщаше до сутрин Музиканта -
нощта, разбита на безброй слънца...

Венчан е той докрай за самотата...
А може би, дори и след това...
Но всъщност, ориста на Музиканта,
е на таланта - вечната съдба.

Припев:
А, днес?... Къде?... Кога?... И кой го чака?
„Завинаги!“ - оказа се лъжа...
За гара „Щастие“ изпусна влака,
с цигулка онемяла под ръка...

Самотни струни... И сама цигулка...
А, някога бе обща песента...
В сърцето му със стръв на невестулка,
пирува ненаситна самота...

Припев:
А, днес?... Къде?... Кога?... И кой го чака?
„Завинаги!“ - оказа се лъжа...
За гара „Щастие“ изпусна влака,
с цигулка онемяла под ръка...

Текстът е добавен от LeoBogdanovski

Видеото е добавено от LeoBogdanovski

поп естрада
Зареди коментарите

Още текстове от Валентин Велчев