Гледай видеото
Оригинален текст
Петък полунощ във пиано бар
срещнах пианист тъжен, сам и стар,
свиреше на влюбените за последен път,
петък полунощ е, те след миг ще си вървят.
Петък полунощ, гаснат светлини,
чашата "Мерло" странно ми горчи,
барманът навярно мисли вече за дома,
чака да си тръгна и аз в нощта.
Някога преди, някога нали
бяхме у вас, Жулиета ти,
но животът като влак на малка гара спря,
после продължи и ми отнесе любовта.
Барманът разбра, идва със "Мерло",
знае че сега бих изпил едно.
Петък полунощ е и пианото звучи.
Питам се, къде си ти?
Питам се къде... (х2)