Оригинален текст
Поглеждам през прозореца рано сутринта.
Небето черно става и ето заваля.
Пощальонът отминава-пак ли никакви писма?
И ето-сам се утешаваш,какво пък от това.
Навън излизаш,продължава да вали.
Тук-таме шарят хора и коли.
Оглеждаш се наляво,надясно и сега
продължаваш пак надолу по улица "Съдба".
Вървиш и мислиш си за толкова неща.
За толкова неща.
А върху теб вали дъжда,
безкрайна тишина,
безкрайна тишина.
Дъжд вали-напомня ми сълзи.
Дъжд вали-навява спомени.
Дъжд вали-напомня ми сълзи.
Дъжд вали-спомени.
Вървиш. Вървиш по улицата сам,
надолу си вървиш и сякаш,
че това те прави тъй щастлив.
Сам,сама надолу продължаваш,
подминаваш стари сгради,
светофари и витрини.
Няма птици,хора,облаци...
Дъжд вали.
Дъжд вали.
Вървиш и мислиш сиза толкова неща.
За толкова неща.
А върху теб вали дъжда,
безкрайна тишина,
безкрайна тишина.
Дъжд вали-напомня ми сълзи.
Дъжд вали-навява спомени.
Дъжд вали-напомня ми сълзи.
Дъжд вали-спомени.