Оригинален текст
Въобще не мислех да се женя,
но знаете съдба!
Идната неделя събирам цялата рода.
От Нови Пазар чак, спазарихме
оркестър "Порцелан".
Палатка вдигнахме, маси подредихме
и почна се една...
На бащата брат, а на мене чичо,
бизнесмен от Исперих,
даде 200 марки и поръча:
"Куче влачЕ рейс"
Пиха ядоха и се веселиха,
моите идиоти и тези на жена ми.
Аз пък с юргани и чаршафи,
мога да полстеля пътя
от Кубрат до Тервел и обратно.
Първата брачна нощ мина чудесно!
С булката се справих, мога да кажа успешно.
Потече живота ни без проблеми излишни,
след работа чета вестник, тя готви и чисти.
Така щастливо живеем си ден подир ден,
деца роди ми тя и май са от мен.
Но не винаги в живота върви по мед и масло,
щом е сухо как тече пустото му вино?
Съмнения загризаха сърцето ми
към десетата година от нашия брак.
Жена ми взе да се гизди и пудри,
аз пък усетих, че ми никнат рога.
Знам, и аз съм понякога кръшкал,
но това е съвсем отделен въпрос!
Трудно се разбират хората само със думи,
Счупвам те от бой, дори НАТО да се намеси!