Оригинален текст
Чантата ми падна на пода
от шокът, когато те видях
да лежиш до е нея
и разби се последната капка надежда,
че сънувах всичко това.
В зла епоха
цепи се от злоба
целостта на моят кураж.
Паднах в зори, паднах,
вече не издържах!
Сега нека името ми от
книгите да изтрият.
На това място дето паднах
остана малко петно,
все едно някой е стъпкал
ГНИЛА ВИШНА.
Псувах я, блъсках я
така както аз си знам-
женствено,
но отблъскна ме този твой
поглед пълен с омраза
и хрърли ме на земята.
Радвайте се, души -
евтино продадени
и от злоба сковани.
Тази същата аз, която блестеше,
до самите звезди летеше -
сега тук пълзя пред теб и нея.
Тази същата аз...
С изпочупени дълги нокти
и разпокъсани чорапи -
в тази сцена не се вписвам!!!