Оригинален текст
Обичам да се скитам из дивите места.
Дърветата да питам,
дали ще бъдат още дълго в тази гора.
Полегнах на тревата със дива миризма,
поисках да заплача но нямах и сълза.
Обичам да се взирам във дивата гора.
Дърветата да питам,
да плача после дълго да не мога да спра.
Полегнах на тревата със дива миризма
Как исках да заплача но няма и сълза.
Не се замислях, духът си разпилях.
Притихвах и крещях
и пак поемах без посока, за сетен път вървях.
Полегнах на тревата със дива миризма,
поисках да заплача но нямах и сълза, но нямах и сълза, но нямах и сълза...