Гледай видеото
Оригинален текст
Today I saw
a face I only dream of
I recognized
a feeling that I used to know
from another time, a space I thought I left
long ago
I stood a while,
I felt my breath escape me,
and spoke her name
then as she turned to face me
For a second there was something in her eyes,
as if to say
Nothing has ever change.
We took our separate ways,
but in our hearts we never changed,
we threw it all away
could we go back once again?
I learnt to carry on,
I learnt to face another day,
without her, without her trace.
So close we nearly touched,
I almost took her hand in mine,
time can fall away
but nothing can change the man inside
or bring us back the love once we denied
A candle burn, but in the world of darkness
I'd separate my life before and after her
Now I see that nothing ever really changed,
but it's too late
i stood a while
i felt my breath escape me
spoke her name
then as she turned to face me
for a second there was something in her eyes
as if to say
time and tide can wait
We took our separate ways,
but in our hearts we never changed,
we threw it all away
could we go back once again?
I learnt to carry on,
I learnt to face another day,
without her, without her trace.
So close we nearly touched,
I almost took her hand in mine,
time can fall away
but nothing can change the man inside
or bring us back the love once we denied
Превод
Днес видяхлицето за което единственно мечтаех
и разпознах
чувството което трябваше да зная
от друго време,място което изоставих
много отдавна
Спрях за малко
и усетих,че дъхът ми ме напусна
и изрекох името й
и тогава тя се обърна и ме разпозна
за секунда там видях нещо в нейните очи,
който казваха
нищо не се е променило!
Ние поехме различни пътища,
но в нашите сърца никога няма да се променим
ние изхвърлихме всичко далеч
можем ли да го върнем отново?
научих се да се грижа за себе си,
научих се да разпознавам новия ден,
без нея, без нейния път
толкова близко ние леко се докоснахме
аз почти сложих нейната ръка в моята
времето може да минава
но нищо не може да промени мъжа отвътре
или да ни върне любовта която отказахме!
Свеща гори, но в свят от тъмнина
разделих живота си преди и след нея
Сега виждам,че вече нищо не се е променило,
но вече е твърде късно
Спрях за малко
и усетих,че дъхът ми ме напусна
и изрекох името й
и тогава тя се обърна и ме разпозна
за секунда там видях нещо в нейните очи,
който казваха
времето и прилива могат да чакат!
Ние поехме различни пътища,
но в нашите сърца никога няма да се променим
ние изхвърлихме всичко далеч
можем ли да го върнем отново?
научих се да се грижа за себе си,
научих се да разпознавам новия ден,
без нея, без нейния път
толкова близко ние леко се докоснахме
аз почти сложих нейната ръка в моята
времето може да минава
но нищо не може да промени мъжа отвътре
или да ни върне любовта която отказахме!
