Оригинален текст
Край Босфора шум се вдига,
лъскат саби, щитове.
Ето, Симеон пристига,
воеводи си зове:
"Съберете се, войводи,
храбри орляци безброй!
Много войски и народи,
паднаха под ножа мой."
В цариградските палати
разтрепера се Роман.
Прати дарове богати
в Симеоновия стан.
"Не ща дарове, ни злато -
гордо викна Симеон. -
Мойто царство е богато,
златен е и моят трон!
Сам Роман да се представи,
нека той да проси мир!
Нека поклон ми направи,
па ще видим по-подир!"
Мъчно, срамно за Романа,
но какво да чини той.
Веч войска му не остана,
нито сърце зарад бой.
Той падна пред Симеона,
унизено проси мир:
"Остави ми само трона,
давам всичко в тоя мир."