Гледай видеото
Оригинален текст
Един музикант свири до късно нощем -
там, зад ъгъла...
Над хаоса градски думи тревожно се носят -
там зад ъгъла...
Но защо отминаваме,
без да спрем за миг?
Той идва всеки ден в жега и студ,
носи протрита китара,
все тъжно смешен е, мислят го луд -
никой в него не вярва.
Но защо все бързаме,
накъде вървим?
Той все замръква тук, в своя олтар,
в дните предишни и днешни...
Ах, беден страннико - бледен и стар, -
късно е вече за песни.
Той с поглед спира ни,
с глас грубоват простички рими нарежда.
Шапката сложил е, чака от нас
не някой лев, а надежда.