Гледай видеото
Оригинален текст
По теб, по теб, до болка полудях по теб, пак без тебе идва утрото проклето,
кой нещастник е измислил щастието? То е само за заблуда на сърцето.
След оная нашата любов голяма, който търси щастие, да знае няма,
по теб, по теб, до болка полудях по теб.
Припев:
Само ти трябваш ми, за да живея, ти без мен можеш ли? Аз не умея,
ден и нощ мисля те и се моля да се върнеш, да си моя, само моя.
По теб, по теб, до болка полудях по теб.
По теб, по теб, душата гасне ми по теб, най-красивата любов с тебе бяхме,
помниш ли как един за друг живяхме? Как се гледахме в очите, как горяхме.
Как умира ми кажи любов такава? Не умира и след нея друга няма,
по теб, по теб, до болка полудях по теб.
Припев:
Само ти трябваш ми, за да живея, ти без мен можеш ли? Аз не умея,
целуни ме и спри да отричаш че все още ме искаш и обичаш.
По теб, по теб, до болка полудях по теб.
