Гледай видеото
Оригинален текст
Момче красива срещнах в малък южен град,
Валеше “из ведро” над нощния площад...
Бродираха небето едри капки дъжд
И мокреха косите с цвят на юлска ръж.
Една стреха случайна в миг ни приюти
Под схлупения покрив бяхме сам сами...
Пътеката неравна стигаше до там -
Дъжд кънтеше близо - сякаш барабан...
Тиха песен долетя
От прозорците накрай града
В глухата вечер...
Светло стана после в нас
И за истини настъпи час!
До кости бяхме мокри двама от дъжда,
Но стопли ни с прегръдка нежна вечерта.
Смутено го целунах - той дали разбра?
Препускаше сърцето - аз ли бях това?
Тиха песен долетя
От прозорците накрай града
В глухата вечер...
Светло стана после в нас
И за истини настъпи час!
За старата стреха си мисля и сега,
За срещата внезапна сякаш на шега,
След толкова години искам аз да знам,
Дали момчето светло пак - ме чака там.
Музика: Стефан Диомов
Текст: Стефан Диомов
Аранжимент: Милена Добрева
Продуцент: Тони Димитрова
