Гледай видеото
Оригинален текст
Звъни телефон, и с глас далечен,
в зимната нощ идваш при мен.
С вечерния сняг, танцуваш леко,
времето спира, спира в нас.
С нежни клони се люлеят,
шепнат думи с твоя глас.
Сам-сами сме, в безкрая,
с две напред, и една назад.
Звъни телефон, и в синьо утро,
гласът й събужда летния ден.
По прашния път, с развята риза,
виждам те как тичаш към мен.
И тревите пак се смеят,
шепнат думи, с твоя глас.
Сам сами сме, в безкрая,
времето спира, спира в нас.
В едно се слива, в едно се слива,
и зимната нощ, и летния ден.
Светлее изгрев, светлее изгрев,
когато си с мен, когато си с мен.
Когато си с мен, когато си с мен.
Музика: Стефан Диомов
Текст: Валентина Костадинова
Аранжимент: Максим Горанов
Продуцент: Тони Димитрова
