Гледай видеото
Оригинален текст
Колко дълго мечтах да се върна, да погаля с усмивка лицето ти,
ти сега си пред мен, ангел мой съкровен.
Много болка в сърцето си носих, много често те виждах в мечтите си,
любовта ми към теб беше приказен блян.
Припев:
Теб, само тебе съм обичала, страдах и те чаках до сега,
любовта е истинско щастие, много искрена обич и тъга.
Трябва ли винаги да се заричаме, болка и радост с теб да разделим,
трябва и в мъката да се обичаме и в любовта докрай да изгорим.
Пак целувам очите красиви и дочувам божествена музика,
колко нежност, любов крият тези ръце.
Ще отминат тревоги и радост, ще блестят посребрени косите ни,
ще запомним завинаги тази хубава нощ.
Припев:
Да изгорим.
