Гледай видеото
Оригинален текст
Често бе коварна с мене любовта,
само ти ме чакаш вярна българска земя.
Пращаха ме в ада злите ветрове,
само ти не ме предаде българско небе.
Припев:
До сетен час българин съм аз,
над лика ми се развява знаме с огнен лъв.
До сетен час българин съм аз,
никога вода не става българската кръв.
Търсих по земята място най-добро,
но за мен си най-добрата ти Българийо.
Чакал съм закрила в чуждото гнездо,
но за мен си майка мила ти Българийо.
Припев:(x2)
участва в албуми: Български народни песни за маса 4 част (2017), Рицар на честта (2003)
поп-фолк