Гледай видеото
Оригинален текст
Неда платноту белиши
на ряка, на билянката*
Стойку пу брягу вървеше
и си Неда задяваше
Неда му тихум думаше:
- Стойку ле, първо любе ле
Нидей ми правя на смяху,
да ми са смеят хората,
вашти и нашти руднини
Вчера майка ти пусрещнах
та съм ти пътя чакала,
тя ми нищо не ми рече
Сал* попоречи и ютречи:
- Неду ле, Куенджийова,
защо ми любиш мумчето,
мумчето бивуларчето?
Та си го луда сторяла,
луду, Недо ле, лудетино
Ни знаи делник, ни празник,
ни га йе Свита Ниделя
*белянка = място край река, където жените перат и белят платно
*сал = само