Гледай видеото
Оригинален текст
Memories frozen in a picture frame.
Those days are gone,
things will never be the same anymore.
Thoughts of you and the life we never lived.
How can I pull throught,when you left too soon?
I believe a part of you will always stay with me.
I can feel the images of you will never fade away.
But I can't go on pretending everything can be the way it was.
Why can't you see me,when I'm inconsolable?
I wish I'd known better,time was running out.
This quilt I'm left within more than I can describe.
And I keep on calling your name
just to feel that I'm alive.
In this empty space,you can never be replaced.
I believe a part of you will always stay with me.
I can feel the images of you will never fade away.
But I can't go on pretending everything can be the way it was
Why can't you see me,when I'm inconsolable?
Every day I try to carry on.
Every day I try to find some meaning in
Being in a place where I'm alone
and cold as can be.
If I could take it back to yesterday.
But you're forever gone,it's inconceivable,
it's all just unacceptable...
Memories frozen in a picture frame.
How can I pull throught,when you left too soon?
I believe a part of you will always stay with me.
I can feel the images of you will never fade away.
But I can't go on pretending everything can be the way it was.
Why can't you see me,when I'm inconsolable?
Превод
Спомени замръзнали в рамка на снимка.Онези дни ги няма,
нещата никога няма да бъдат същите.
Мисли за теб и за живота, който никога не изживяхме.
Как да продължа напред, когато ти си тръгна толкова рано...
Вярвам, че част от теб завинаги остава с мен.
Усещам образа ти, който никога няма да избледнее.
Но не мога да продължа преструвайки се, че всичко ще е както преди.
Защо не ме виждаш, когато съм неутешим?
Иска ми се да знаех по-добре, че времето ни изтича.
Това, което ме обгръща е повече от неуписуемо.
И продължавам да изговарям името ти,
просто за да се почувствам жив.
В този празен свят нищо не може да те замести.
Вярвам, че част от теб завинаги остава с мен.
Усещам образа ти, който никога няма да избледнее.
Но не мога да продължа преструвайки се, че всичко ще е както преди.
Защо не ме виждаш, когато съм неутешим?
Всеки ден се опитвам да продължа.
Всеки ден се мъча да намеря смисъла.
Стоейки някаде сам и по-студен от всякога.
Ако можех да върна вчерашния ден,
но ти си замина завинаги, това е невъобразимо.
Всичко е неприемливо.
Спомени замръзнали в рамка на снимка.
Как да продължа напред, когато ти си тръгна толкова рано...
Вярвам, че част от теб завинаги остава с мен.
Усещам образа ти, който никога няма да избледнее.
Но не мога да продължа преструвайки се, че всичко ще е както преди.
Защо не ме виждаш, когато съм неутешим?
