Гледай видеото
Оригинален текст
С туй хубавото момиче се
запознахме през лятото.
Тя имаше големи, хубави очи.
Аз се влюбих.
То беше любов, то беше чудо.
Виках си:
"Как можех да го намеря
туй хубавото момиче бе.
Такъв хубав човек!"
Хубаво, ама лятото свърши бързо,
дойде септември, мене ма взеха трудовак.
Строител тука нали малко...
Връщам се аз нали така в последствие.
Никой не се обажда бе.
Какво става тука бе.
Аз чакам, чакам вече час,
и свиря от тоз сигнал,
от песничка, която бях ти пял.
(Става въпрос малко от
цигулката на ухото)
Аз свърших вече моя дълг,
няма да съм трудовак цял живот,
а свирката ти хубава
изчезна в някой джоб.
В този миг зад ъгъла обаче,
сигнала наш дочух,
затичах се, оу, какво да видя,
ау, беше тя с друг.
Трудовака, свой стар другар,
забравила си ти,
забравила си на'ще целувки
(да ти се невиди ... )
На друг си подарила ти,
(Нашия сигнал)
но майната му,
стига съм страдал.
Стоп!