Гледай видеото
Оригинален текст
1943 лето бяхме много, много зле
и жената ме изгони,
после ми умря и коня,
не ходихме и на море.
Детето се изгуби,
откраднаха каруцата,
кучето ми побесня.
Се започна евакуация
нямаш капка енформация,
точно като на война.
Живеем си все така
живеем си все така
все започва евакуация
нямаш капка енформация
точно като на война.
1953 лето стана малко по-добре,
но макар и без детето
влезе се в ТКЗС-то
и пак не бяхме на море.
Таман се ентусиазирах
загледан в бъдещето,
подпалиха ми чергата
усетих, че съм в подозрение
и както бях така в съмнение
подкарах я с китарата (цигулката)
Живеем си все така (2)
ту усетиш подозрение,
ту пък някакво съмнение
и свириш там с китарата.
1963 лето хептен я оплескахме
и кючека забраниха
джазът пък съвсем затриха
оказахме се в Белене.
Политици и таланти
и крадци и музиканти
а наоколо вода.
Гледаш да не те затрият
мъртвите вода не пият
а тече си Дунава.
Годината, когато
свирих вече на морето
получи се ерония.
То направо стана драма
получавам телеграма:
Точка! Назначен си!
А къде бе? В нашта филхармония.
Живеем си все така (2)
зимата сме на морето
лятото сме във филхалето
свирим там симфония.