Гледай видеото
Оригинален текст
Стояне, бре хайдутино,
ти беше страшен хайдутин
На два те друма вардиха,
на третия те хванаха
Назад му ръце вързаха,
па си Стоян откараха
на Ерин попа в дворове
Ружица, снаха попова,
тя на Стояна думаше:
Стояне, бре хайдутино,
утре ще да те обесят,
не ти ли е милно за живот?
Юнак не жали, не милей,
най ще те моля, Ружке ле,
ризата да ми изпереш,
перчема да ми пререшеш
Че ми е милно и драго,
кога хайдутин обесят,
да му се риза белее,
да му се перчем ветрее!