Оригинален текст
Дори и на стените в този час
не бих прошепнал аз без глас
това, което беше в нас.
Вали и ето-времето без теб,
безкрайно мъртво е
и няма дума за тъга.
Сега нощта се слива бавно със дъжда
и мудно пада над града,
и сякаш пак някой ме вика.
Но аз не се обръщам този път,
защото няма път назад.
Сега искам да питам.
Те, те бяха четири ръце,
но зад тях стоеше не сърце,
а четири сърца.
Бе, бе почти като в небе,
отразено във поле,
в което тичаше дете.
Сега нощта се слива със дъжда
и мудно пада над града,
и сякаш пак някой ме вика.
Но аз не се обръщам този път,
защото няма път назад.
Сега няма да питам.
Но умира утрото без теб
като бяла празнота
изгрява сивия ми ден.
Защо се свършват улиците в мен,
в огледалото ми няма още други светове.
Нощта заспива във дъжда
и пада над града,
и сякаш пак някой ме вика.
Но аз не се обръщам този път,
защото няма път назад.
Сега вече няма да питам.
Защото няма път назад.
Няма да питам.
Ти и аз, аз и ти.
