Гледай видеото
Оригинален текст
Къде си тим не свети твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама,
завърнах се за първи път разкаян,
за първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно?
Какво ти връщам - нежност разпиляна,
уста с горчиви бръчки покрай тях,
какво ти нося - две ръце с които
да те докосна ме е срам дори,
не е ли вече късно…
В лицето ми извикай, че ме мразиш,
или дори, че ти е все едно,
ти ставаш, приближаваш се до мене,
невидима ти казваш, остани.
Не е ли вече късно?
Какво ти връщам - нежност разпиляна,
уста с горчиви бръчки покрай тях,
какво ти нося - две ръце с които
да те докосна ме е срам дори,
не е ли вече късно…
Не е ли вече късно…
Не е ли вече късно…
Не е ли вече късно…