Гледай видеото
Оригинален текст
Беше лятна вечер, грееха звезди, аз стоях и чаках да се върнеш ти,
тъжна и самотна плаках до зори, мислих че ще дойдеш, мислих, но уви.
Вдигнала нозе на мекото кресло, чаках те, не легнах в празното легло
и умората превърнала съм в сън, стресна се от силен телефонен звън.
Ти ми каза "сбогом" и не ме търси,
плачех и попитах: "Мили ти ли си?"
Чуваше се силен женски глас, писклив,
после каза: "Аз съм, тук съм по-щастлив."(x2)
Беше вече светло, слънцето изгря, силната умора с болката се сля,
чувствах че умира всичко живо в мен, исках не живот, а гроб дълбок, студен.
Как така реши, кажи ми мили мой, с какво зарадва тя живота твой?
С какво сърцето мъжко тя плени, твоето пленено, моето разби.
Няма ли в теб едничък спомен, мил?
От годините в които с мен си бил.
Нищо ли не трепва в твоята душа,
или аз ти бях поредната жена.(x2)