Гледай видеото
Оригинален текст
Hе сразу все устроилось,
Москва не сразу строилась.
Москва слезам не верила,
А верила любви.
Снегами запорошена,
Листвою заворожена,
Hайдет тепло прохожему,
А деревцу - земли.
Александра, Александра,
Этот город наш с тобою.
Стали мы его судьбою,
Ты вглядись в его лицо...
Что бы ни было вначале,
Утолит он все печали.
Вот и стало обручальным
Hам Садовое кольцо.
Москву рябины красили,
Дубы стояли князями.
Hо не они, а ясени
Без спросу проросли.
Москва не зря надеется,
Что вся в листву оденется,
Москва найдет для деревца
Хоть краешек земли.
Александра, Александра,
Что там вьется перед нами?
Это ясень семенами
Крутит вальс над мостовой.
Ясень с видом деревенским
Приобщился к вальсам венским.
Он пробьется, Александра,
Он надышится Москвой.
Москва тревог не прятала,
Москва видала всякое,
Hо беды все и горести
Склонялись перед ней.
Любовь Москвы не быстрая,
Hо верная и чистая,
Поскольку материнская
Любовь других сильней.
Превод
В Москва не всичко пасваше,тя бавно се изграждаше.
Москва в сълзи не вярваше,
а само в любовта.
Със снегове окъпана,
в зеленина закътана,
намира кът за пътника
а за дръвче - земя.
Александра, Александра,
този град е наш със тебе
и съдбите си сме слели,
погледни го във лика...
Трудно беше отначало,
но отми той тез печали.
Ето че за нас венчална
е Градинската халка*.
С офиките се хвалеше,
и с дъбовете княжески
Москва, но всъщност ясени
израснаха без свян.
Тя с право се гордееше,
че цяла зеленееше
и за дръвче намираше
поне петак земя.
Александра, Александра,
кой се вихри над паважа?
Със листата ясен снажен
валс танцува над прахта.
Този ясен с вид тъй селски
знае валсове Виенски.
Знай, че път ще си пробие,
той ще свикне със Москва.
Москва бе все угрижена,
тя много беше виждала,
ала пред нея грижите
прекланяха глава.
И любовта й бавна бе,
но чиста, неподправена,
нали обичат майките
най-силно на света.
Името на кръгово шосе в центъра на Москва.
А ето и буквалния превод на текста:
Не всичко се устрои веднага,
Москва не беше построена изведнъж.
Москва не вярваше на сълзи,
а вярваше на любовта.
Напрашена от снеговете,
омагьосана от листата,
тя ще намери топлина за минувача,
а за дръвчето - земя.
Александра, Александра,
този град е наш.
Ние станахме неговата съдба,
вгледай се в лицето му...
Каквото и да е било в началото,
той ще заличи всяка печал.
И ето че стана венчално
за нас Садовое кольцо.
Офиките красяха Москва,
дъбовете стояха като князе.
Но не те, а ясените
прораснаха без позволение.
Москва ненапразно се надява,
че цялата ще се облече в зеленина,
Москва ще намери за дръвчето
поне крайчец земя.
Александра, Александра,
какво се вие там пред нас?
Това е ясенът, който със семената си
танцува валс над паважа.
Ясенът със селския си вид
се е приобщил към валсовете Виенски.
Той ще си пробие път, Александра,
ще се опие със Москва.
Москва не криеше тревогите си,
Москва е виждала какво ли не,
но всички беди и скърби
скланяха глава пред нея.
Любовта на Москва не е бърза,
но е вярна и чиста,
защото майчината
любов е по-силна от другите.
