Гледай видеото
Оригинален текст
Хора с празни души доброто не виждат,
те могат само да завиждат.
Много мъжки очи ме следяха, дебнеха ме като хиени,
само малко обаче успяха да останат в мойте поеми.
Други злобно разнасяха клюки, измисляха неща невъзможни,
не признаваха, че са чули моя отказ и строгите думи.
Припев:(x2)
Гроздето когато е високо, казват кисело било,
морето щом е дълбоко, казват не било добро.
Мъже такива щом не случат, казват си не била за мен,
когато нищо не получат, раздуват клюките подир мен.
Днес отново аз се питам, как не се умори завистта,
как злобата не се опита да пусне и за доброто мълва.
Припев:(x2)
Ей, вие лъжливи мъже,
далече сте от мойто сърце.
участва в албуми: От любов и с любов (1998)
поп-фолк