Оригинален текст
Двама, двама с теб...
Да бъдем само двама,
със тебе само двама,
да върнем пак нощта.
Във тишината няма,
пожелана след раздяла
тъгуват две тела.
Но нека с тебе двама,
горели във измама
да прогоним със страст студа,
да целунем пак нощта,
заспала в този град.
Луната все мълчи, но каза ми
със нея пак си тръгна ти.
Луната все мълчи, тя каза ми
след сладък грях си тръгна ти.
Двама, двама с теб...
Затварям аз очи, красиви спомени
събуждат ме в съня.
И тези спомени, желани спомени
прегърщам аз без глас.
Но след любов горяла,
без теб във обич пряма
посрещам аз деня сама,
защо ли съм сама сега?
Сама съм в този град.
Луната все мълчи, но каза ми
със нея пак си тръгна ти.
Луната все мълчи, тя каза ми
след сладък грях си тръгна ти.
Не зная как така се влюбих във дъжда,
не зная как така обикнах любовта,
ела във моя дом сега...
Ела във моя ден сега..
Ела във моя ден...
Луната все мълчи, но каза ми
със нея пак си тръгна ти.
Луната ни дели, тя каза ми
след сладък грях си тръгна ти.
(x2)