Оригинален текст
Бяла Мария на извор седи,
на извор седи, менци си мие,
менци си мие, майка си кълне:
- Проклета да си, стара ле майко,
що си мен млада, млада сгодила
във тия пусти черни черкези,
във тия пусти млади кръчмари,
че се ме карат вино да лея,
вино да лея, вино червено,
вино червено, люта ракия.