Гледай видеото
Оригинален текст
1. K'o hartije blede ruke koje su me pazile
I plaši me da neće sve biti k'o ranije
A pamtim te vrele usne koje su me ranile
Pa zauvek ja tražim te u sobi zablude
Pr.:
Ti i kad se kuneš grešiš,
noćas mi se javi gde si
Pokaži mi ti bar malo da ti je stalo do mene
A tamo gde se duša leći
nikog nema na adresi
Odlazi i ljubav ako ponovo mi leđa okreneš
2. A moje misli bodeš kao ruža
Zbog tebe reagujem burno
Sama na pučini sam tužna
Bez vazduha sam, tonem brzo
Ne oseća to telo, ne ne ne
Druge ljubila sam, ali to je lažno
K'o zlatni sat se topi vreme
I za ruku da me stegneš sad je kasno
3. Na litici sam sama, stojim,
Teske noci tvoje sve su gresne,
a sve hladniji su moji snovi
ljubav odpadne k’o list u jesen...
Ne oseca to telo, ne ne ne,
druge ljubila sam, ali to je lazno,
ko zlatni sat se topi vreme,
i za ruku da me stegnes sad je kasno...
("Soba Zablude")
Превод
1. Като хартия са побелели ръцете, които ме предпазвахаИ страхувам се да не би всичко да се повтори, като преди
И помня горещите, устни които ме нараниха
И завинаги ме търсят в стаята на илюзии
Пр.
Ти грешиш дори когато се кълнеш
затова тази нощ се обади, кажи къде си
Покажи ми поне малко, че те е грижа за мен
А там където душата може да се излекува,
там няма никой на адреса.
Ще си отиде и любовта, ако отново ми обърнеш гръб.
2. А в мислите ми бодеш като роза
заради теб реагирам бурно.
А мъката е засилена в гърдите ми
Не ми достига въздух, бързо потъвам
А тялото ми не усеща нищо, не, не, не
Обичала съм и други, но това сега е измамно
Сякаш златен часовник отброява времето
и дори да ме стиснеш за ръка, вече е твърде късно.
3. Стоя на линия сама
тежките ти нощи са били вече греховни,
а мойте мечти са студени.
Любовта окапа, като листа през есента.
И тялото ми не усеща нищо, не, не, не
Обичала съм и други, но това сега е измамно
Сякаш златен часовник отброява времето
и дори да ме стиснеш за ръка, вече е твърде късно.
("Стая за илюзии")
